Майка съм на Бисер, той е с диагноза Остеосарком.
Една вечер, докато играехме и се боричкахме с Бисер, случайно го натиснахме леко по коляното и той каза, че го боли и останаха бели петънца. Тогава ходех на работа и баща му го заведе на травматолог за снимка. След като направихме снимка, разбрахме най-лошата новина, че има тумор. Това преобърна целия ни живот, нашият, и на Бисер. Много е трудно. Ние тогава се предадохме и мислехме най-лошото. Изпратиха ни в София, в Горна Баня за биопсия. От биопсията разбрахме, че тумора е злокачествен и Бисер трябва да започне химиотерапия. Тогава от Горна Баня ни насочиха в болницата в Пловдив при д-р Спасов.
След като влязохме в кабинета на д-р Спасов, той ни попита „защо сме се предали преди да е започнало всичко”. Тогава му споделихме какво са ни казали от болницата в София. Той ни каза да не губим надежда и че ще направи всичко възможно нашето дете да живее.
Това беше нашият лъч светлина.
На 22.03.2020г. беше първият ни ден в болницата. На 23, на рожденият ден на Бисер, беше първата ни химиотерапия. Ние нямахме проблем с химиотерапиите, Бисер имаше само афти. Бисер беше запознат с всичко, което му се случва и сам се стараеше да си помага, дори помагаше на всички деца и майки. След 8 курса химиотерапии трябваше да се реши на консултация отново в Горна Баня дали да се запази крака или да се ампутира. В Горна Баня ни казаха, че ако се ампутира има шанс да живее няколко месеца. Ако не, по-малко. Когато се върнахме от Горна Баня, д-р Спасов беше запознат какво са ни казали. Ние отново загубихме надежда и пак се бяхме върнали на дъното. Тогава доктора ни попита ние ли ще кажем на Бисер или той да ни помогне. Ние попитахме „как човек може да каже такова нещо на детето си?!”… Той ни помогна да кажем цялата истина на Бисер и Бисер взе решението да се борим за крака му и ние уважихме решението му. Изпратихме снимки и изследвания в две различни болници в Германия. Въпреки, че шансовете бяха малки, ни приеха в Есен. Там ни казаха същото като в Горна Баня. Обясниха ни, че ако операцията е успешна, ще махнат сухожилия, мускули и после ще има нужда от много дълго време физиотерапия и рехабилитация. Това се говореше пред Бисер. Бисер не се отказа от решението си. Той каза „аз съм дошъл за протеза, не за ампутация”.
Отидохме там, направихме тест, нямаме Ковид. Една седмица по-късно, когато ни приемаха за операцията ни взеха кръв за изследвания и отново тестове за Ковид. На сутринта Бисер вече беше в операционна и му поставяха упойка, аз бях до него, защото се страхува от игли. В последният момент се появи една жена с изследванията ни, моите и на Бисер. Тестовете за Ковид бяха положителни. Тогава мен ме качиха в стаята, в която бяхме и ми казаха да не излизам. Доведоха и мъжа ми, да го изследват, той беше отрицателен. Качиха Бисер, който излизаше от упойката. Беше ни смешно, защото Бисер говореше смешни неща от упойката, но ни беше и страшно, защото Бисер оставаше и без операция, и без химия. Звъннахме на д-р Спасов и той ни посъветва да изпълняваме каквото ни кажат, за да го оперират след като отминат проблемите с Ковид. Бяхме 4 дни в инфекциозно отделение. След като аз и Бисер нямахме нужда от лекарства решиха да ни преместят в апартамент под карантина. Някои лекари, с които говорих, не вярваха, че той е болен от Ковид, качи 3 кг. без лекарства. След 18-ти ден Бисер вече беше отрицателен, аз положителна, така че го приеха с баща му за операция.
Аз се прибрах в България, имам още 2 деца…Баща му остана с него.
Дойде деня на операцията, най-трудните 6 часа. Часовете ти се струват дни и месеци. След операцията ни обясниха, че има шансове да проходи, но ще са нужни 1-2 години рехабилитация, но след 2 дни Бисер вече движеше пръстите на краката си. На 3-4 ден вече ходеше с патерици и баща му го извеждаше на двора на болницата. За нас беше Божие чудо!
Съобщихме радостната новина на доктора и той също беше много радостен. След 2 седмици се прибраха в България. Два дни след това бяхме на преглед в болницата в Пловдив и Бисер ходеше по стълбите с патерици. Доцент Спасова стоеше и го гледаше с усмивка как крачи. Целия екип много му се радваше, че ходи.
БЛАГОДАРЯ на лекарите и сестрите в Пловдив! Към днешна дата Бисер е много добре! И е щастливо дете! Сеща се за всички в болницата и за всичко, през което е преминал с усмивка. Сеща се често за д-р Спасов, който много го амбицираше.
След операцията имахме периоди на непоносими болки. Понякога падаше духом, но пак се изправяше сам!
