📜Вчера (03.01.2024 г) стана точно една година от началото на моето лечение. Историята започва от по-далеч и продължава и в сегашно време. Но искам това да бъде една положителна история за рака🕊️
#остеосарком
🔸ПРЕДИ НЕГО
Всичко започна през май 2022година, тогава бях на 22години. Бях доста активна, посещавах редовно фитнес, ходех много пеш, танцувах салса и бачата често. Всичко започна с едни необичайни спазми през нощта. При първото посещение на ортопед бях определена като хипохондричка, която е твърде млада, за да има проблем със ставите. Това ме отблъсна от ходенето по доктори за известно време. Но по-сериозни болки през юни ме вкараха по здравната пътека в неврология. Нищо не се откри от направените там изследвания, а болките бяха контролирани от леки упражнения вкъщи и много по-малка активност от моя страна. Лятото нещата изглеждаха наред, но през септември походката ми започна да се променя, защото мускулите ми не работеха както обичайно, а започнаха да се появяват нови болки, особено нощем. Така започна ходене при ортопеди, невролози, ревматолог, кинезитерапевти, масажи, боуен терапия, иглотерапия, физиотерапия… Без особени успехи😔
Болките нощем се усилваха, а аз отделях по час време на ден за упражнения за стабилизиране, правилна стойка на гръбнака и врата, стречинг и какво ли не, но никаква промяна. Масажирах крака си и в повечето случаи се стигаше до синини. Мъките продължаваха, но от започнатата физиотерапия усетих подобрение. Тогава мислехме, че е сакроилеит. Но месец по-късно нямаше желания резултат, затова физиотерапевта ми ме изпрати на ЯМР.
Опит 1 бе направен от таза нагоре – честито, перфектен гръбнак, все пак е имало полза от упражненията. НО нищо проблемно. Още на следващия ден отидох отново за ЯМР на краката и всичко излезе наяве-14см костен тумор на дясно бедро. ☹️
Датата е 22.12.2022г.
Веднага се обърнах към уж най-точното място- в Горна баня. Опитахме и на други места, но там изглеждаше най-надеждно. От рентген се разбра, че костта ми е пред счупване, но нямало как да се обездвижи заради мястото. Назначихме час за биопсия след празниците, понеже нали всички искат да си почиват тогава… Изпратиха ме вкъщи да си почивам и… да не мърдам, ако може. Междувременно ни попадна информация за Анадолу медицински център и направихме запитване по случая. Дадоха ни надежда и ни поканиха да започнем от 2ри януари.
Дотук добре, но в навечерието на 30 се случи най-неприятното – кракът ми се счупи от трепване в съня ми. 😭
Ужасът започна още с преместването ми на носилката, никой не обърна внимание на крака, няма шина, няма нищо. Местеха ме като чувал с картофи чрез чаршафа под мен, за който трябваше аз да им дам идея понеже се чудиха 10 минути как изобщо да ме местят. Разместиха крака ми около 5 пъти докато се озова на екстензията в Света Анна, чакайки родителите си и…Новата година 🙃
Преживях няколко меко казано гадни дни. Изгубих всякакви надежди за лечение в България, тъй като създадената ситуация предполагаше да завърши с ампутация на крака според родните лекари. Толкова за лечението в България. Под гърмежите на 31 се чудех как да измисля заминаване за Турция. Оказа се мисия ВЪЗМОЖНА. Трябваше да изчакаме до 3ти, за да стане възможно преместването ми с линейка. Наехме въпросна такава, стартирах кампания за набиране на средства и изчакахме уречения ден.
🔸ЛЕЧЕНИЕТО
Всичко по пътя мина по план. Приеха ме в болницата в Турция и още на следващия ден направихме ПЕТ скенер (нещо, което в България не се споменава), след още ден направиха и биопсия. За щастие нямах разсейки, но все пак диагностицираха Остеосарком. Преди да пристъпим към химиотерапия, направихме хормонална, за да замразя яйцеклетки. Последваха 3 курса агресивна химиотерапия. Усетих повечето ефекти-гадене, от което не ядах по 6-7дни, подут език, хемороиди. Стоически преминах през този ад, 3 месеца без да мърдам от леглото, със счупен крак, но здрав дух и много надежди!
28.03.2023
Денят на операцията дойде. Толкова време бе минало за тази цел, но осъзнавайки всички рискове и сложността ѝ, вече не бях толкова доволна. Много неща можеха да се объркат. Целта бе да се отстрани тумора с разрушената кост в него и да се замени с имплант като се запазят моите стави. Мантрата ми през онези месеци беше „всичко ще мине по план“ и така стана…
След 4 дни в интензивно отделение дойде време да ме настанят в стая. Щастлив момент. Всичко бе минало добре и доста бързо трябваше да започна да сядам, ставам, да се боря с мускулна атрофия, сгъване на коляно, оток и замайването, което се появяваше дори в седнало положение. Онколожката пожела да направим още 3 курса химиотерапия превантивно. Успоредно с тях ходех и на рехабилитация. Всичко се движеше бавно и трудно, но с прогрес. Отне ми месец и половина да свикна да стоя права повече от 5 минути без да ми причернее. Трябваха ми 20 рехабилитации за да успея да отлепя сама крака си от леглото. Но стана! Вярата ми се отплати! 🙏
На 27 юни ме изписаха. Бях с порт катетър поставен на операцията. Прибрах се в България и още в същия ден започнах да вдигам температура. Получавах и сърцебиене, почти губех съзнание и в опити да свалим над 40 градуса температура с вода и оцет чакахме 3 часа бърза помощ. Оцелях все пак, но температурата не можеше да се овладее месец и половина, през който изпих 8 антибиотика без успех. Накрая бях принудена да се върна в Турция, където се установи, че проблемът е от порта. Отстраниха го. Използваха ЯМР, томограф и рентген за образно изследвания, от които заключиха, че всичко е наред с онкологичния проблем. По онова време обаче усещах на крака си леко втвърдена част горе на бедрото. Обясниха го като оток. Този „оток“ обаче продължи да ми причинява дискомфорт при рехабилитацията. Нещата вместо да се подобрят се влошаваха. Отново се появиха болки нощем с ужасни мускулни спазми. Целият прогрес със сгъването на коляното ми отлетя за дни. Отново бях в безизходица, а твърдата подутина на крака ми нарастваше. Наложи се отново ЯМР, като се оказа предизвикателство да намеря място, където могат да го направят така, че да не е проблем металният имплант. Така разбрахме, че предното ЯМР изобщо не дало добър образ и този „оток“ изобщо не е било ясно какво е. Така стигнахме до лаборатории Русев в София, където успяха да направят изследването с най-новата си апаратура. Едвам го издържах. Имах ужасни болки по седалищния нерв. Не можех да стоя легнала по гръб. Не можех и да спя няколко нощи тогава. С много усилия нещата излязоха наяве.. Отново. Няма да забравя онзи момент в коридора когато ми казаха „Пак имаш тумор.“
Сринах се. Мозъкът ми върна всичко отначало. Не можех да приема, че този кошмар ще се повтори. Още повече, че този път сякаш не даваха много повече надежди за крака ми. Не можех да си намеря място от болки, но и нямаше време за спане. На следващата сутрин вече бяхме в Турция. Започна се обикаляне по кабинетите, нови изследвания, пропуснатият предишния път ПЕТ скенер. Всички бяха изумени как за 2 месеца се формира 12см рецидив. Нещата изобщо не изглеждаха красиво. Започнах да приемам идеята, че може и да не спасят крака. Наложи се да изчакам 4 дни до решението на консилиума, което поне малко ме обнадежди. Искаха отново да опитаме с химиотерапия и лъчетерапия, за да спасим крака. Започнахме веднага. Този път тумора е в меката тъкан и затова съм на лечение с Ифосфамид и Етопозит. Даде бързо резултат. Подутината, която стърчеше повече от коляното ми,горе на бедрото, бързо започна да изчезва. След седмица вече можех да спя легнала. Болките в кръста и гърба отшумяха. Вливките на тази химия са 5 дни, но пък ефектите, които имам са само 2- падналата коса и ужасни хемороиди. В края на ноември започнах и лъчетерапия. Утре е последния курс – от 33 общо. В началото имаше туморни клетки и в лимфните възли, но и те бързо се повлияха. Според плановия томограф от 25та процедура, туморът е свит с около 70%. Първоначално трябваше да има 3 курса химиотерапия, но онколожката реши да направим още един. Целта е да се разминем без операция, но всичко ще стане ясно след контролните изследвания. Едно от нещата, които сега ми помагат е фактът, че се движа повече (макар и с патерици). Но в хода на новото лечение се убедих в едно-трябва да следя и да разбирам от процеса, за да не се допускат грешки и пропуски. Колкото повече чета, толкова по-спокойна се чувствам. Научих много за рака като цяло и за методите, които влияят на лечението. Промених храненето си, приемам витамини и минерали (В комплекс, В17, С, цинк, селен, бор, калций, магнезий, D3, шилажит) заедно с прием на капсули от черен кимьон и пчелни продукти за умунитета. Открих, че за мен работи кето/карнивор диета, а и месото помага за задържане на кръвните показатели въпреки химията. Започнах да отделям време от деня на нещо като медитация, комбинирам го с молитви. Научих се да контролирам ума си и да се чувствам спокойна колкото може повече. Старая се винаги, когато мога да съм навън, на слънце. Тези малки промени водят до все по-големи подобрения. Вярвам, че този път нещата ще свършат добре и ще останат такива. Миналия път пропуснах, но този път ще ударя камбаната в химиотерапията 🔔
Предстоят още трудности, но вече не се плаша, а ги приемам с оптимизъм. Надявам се историята ми да помогне на някого или да окуражи и даде идеи на друг. Отворена съм за въпроси и контакт при желание.
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ 💚
