„Остави миналото зад гърба си и без това бъдещето ще го заличи някой ден. Живей в настоящето и давай всичко от себе си всеки ден, пък какво има да става ще се случи рано или късно!“ И.Т.
Иван Тодоров е 36 годишен мъж роден и израстнал в София.
Това е неговият профил в социалната мрежа, където той детайлно описва имена на болници, лекари и през какво преминава:
https://www.facebook.com/ivan.todorov.3139
Зад гърба си Иван има опит в професионалния футбол в България и Полша, като е играл за отборите на Левски София (юноша). Част е от аматьорския национален отбор на България, с който достига финал на Европейското първенство в Полша през 2005 г.
През 2018 г. Иван е диагностициран с рядкото онкологично заболяване ОСТЕОСАРКОМ на меките тъкани. Лечението му е преминало през редица оперативни интервениции, химио и лъчтерапии. Иван претърпява две операции на крака, курсове на химиотерапия и лъчетерапия извършени в България. Тук, специалистите в областта, дават като единствен вариант за лечение кардиналното решение – ампутация на крака.
В края на 2018 г., Иван заминава за една от най-добрите клиники по онкологични заболявания в Истанбул, Турция където са му извършени три оперативни намеси – една на крака и две на белите дробове в комбинация с тримесечен курс химиотерапия.
Операцията е насрочена за м. декември 2018г. при един от най-добрите онко ортопеди в световен мащаб и неговия екип! За извършването й са необходими средства непосилни за него и семейство му и той стартира и благотворителна кампания.
Година по-късно, през м. януари, при поредния контролен преглед в Истанбул се установява наличието на рецидив.
Ето какво казва самият той в този момент:
„Споделям с вас този неприятен статус с огромна тъга и разочарование от това, което ми се случи на направените ми последни контролни прегледи в Истанбул вчера. За мое голямо съжаление отново имам наличен редицив на моето онкологично заболяване на меките тъкани – остеосарком. Нямам думи да ви опиша чувството на разочарование в себе си при чуването на резултатите……бях съкрушен…силно вярвах, а и усещах вътрешно, че този път и особено след всяка среща с всички вас си го потвърждавах, че това, което ще чуя, е че съм здрав и излекуван от тази гад!“
„Пиша този статус и в мен напират смесени чувства и емоции, които дори сам не знам как да определя….За последната една година преминах, през операция на крака, която сама по себе си може да се определи само с една дума – ЧУДО. Преживях още две оперативни намеси, чистене на белите дробове (веднъж двустранно и веднъж едностранно), изкарах 4 месечен курс на химиотерапия, които мога да определя само като КОШМАР….и стигнах до дам, че сега отново трябва да се върна отначало и да продължа тази битка!“
„След проведените разговори с тримата професори, които се грижат за моя рядък случай (повярвайте ми, такъв е) и на база резултатите от изследванията ми, начертахме следния план:
- Другата седмица операция и чистене на туморното образование от крака (която операция за мое съжаление отново ще е предизвикателство за профеосора и екипа му)
- Възтановителен процес (до месец) и втора операция на белите дробове (двустранно)
- Назначаване на таргетна терапия, чрез медикаменти с цел спирането на поява на нови рецидиви и разсейки.
Споделям ви всичко това, защото за мен и семейството ми отново предстои битка, в която силно вярвам, че крайният победител ще съм Аз!
Обещавам ви, че ще дам всичко от себе си отново, но без вашата подркепа това би било невъзможно!“
Самият той публикува пост :
– МИЛИ ДОБРИ ХОРА с ГОЛЕМИ СЪРЦА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАШАТА ОБЩА ФИНАНСОВА ПОМОЩ, ЛИЧНАТА ВИ ПОДКРЕПА С КОЯТО МЕ НАГРАДИХТЕ, С КОНТАКТИТЕ КОИТО МИ ДАДОХТЕ , ЗА МЕН ЩЕ ИМА ВТОРО ПОЛУВРЕМЕ!!!
07.02 ПЕТЪК – ЗАМИНАВАМ ЗА ДАЛЕЧЕН КИТАЙ, гр. Гуанджоу!
За две седмици успява да извади китайска виза и с полет през Москва успява да замине за Китай. Там, след 52 дни лечение той споделя следното:
„Искам за малко да ви откъсна от тази изнервена и изолирана всекидневна среда и да ви споделя, не бих искал да казвам силни думи като „хубави новини”, но може да се каже, че те са добри и донякъде позитивни. Става на въпрос за мен и лечението ми към днешна дата! Ще ви споделя, че точно преди седмица претърпях нова поредна интервенция, сама по себе си съставена от две процедури наведнъж (т.н. Brachyteraphy – това беше процедурата със радоиактивните семена, сложиха ми нови допълнитилни нови 20 бр., и едновременно със нея ми направиха и т.н Cryosurgery – замразяване на тумора от цетралната му точка и моменталното убиване на 60 % от активната му част
Това което ми предстой е да се възстановявам и почивам активно, предписаха ми таргетна терапия (лек вариант на химиотерапия на хапчета) за атакуването на метастазите във белите дробове. Тях ги започвам от понеделник, когато е и е деня в които ме изписват от болницата (точно 52дни!) в Гуанджоу!!!“
В края на м. септември 2020 г. Иван прави контролни изследвания и публикува следното:
„Реалността е такава, че след направените ми вчера контролни изследвания (скенер ) се оказа, че разсейките (метастази) в белите дробове агресивно увеличават обема си, спрямо последното ми направено изследване от преди 3 месеца. Точно след като се прибрах от Китай в България.“
Предстои ново пътуване обратно към Китай и нови 52 дни в изолация изпълнени с процедури.
Това казва той на през м.декември 2020 година:
„Чувствата и емоциите които напират в мен в този момент, са меко казано неописуеми и ме карат да се чувствам много много щастлив!
Вчера имах среща със лекуващите ми доктори и те единодушно ми потвърдиха, че плана за процедурите за които дойдох в болница Фуда, са изпълнени на 100%.
Това означава, че към този момент на всичките ми метастази във белите ми дробове са приложени нужните процедури т.н cryosurgery (замразяване) и brachyteraphy (поставянето на радиоактивни семена).
Резултатите от тези процедури ще се видят най-рано след три месеца, когато китайските доктори ми назначиха и първите контролни изследвания (скенер) в България!“
През следващите 3 месеца какво преживява Иван не е ясно, защото няма постове от където да се информираме за състоянието му. През м. април 2021 година той публикува дълъг и тежък емоционален пост, в който информира, че е предприел ампутация на болния крак и малко след това му откриват нови разсейки в коремната част.
Психически сринат, той започва лутане и след като му отказват виза за Китай се обръща към българските специалисти. Накратко описва ситуацията така:
„Исках да намеря подходящия за мен специалист и да му се доверя, защото това е много важно при такава тежка операция……
След почти две седмици обиколки и срещи в почти всички големи болници в София, и т.н, изпращане на документите къде ли още не…познайте…НИТО ЕДИН НЕ СЕ СЪЛГАСИ ДА МЕ ОПЕРИРА И ВСИЧКИТЕ МЕ СЪВЕТВАХА ДА НЕ ПРАВЯ ОПЕРАЦИЯТА …“
Като удавник за сламка, той намира контакт в частна немска клиника, където заминава с надежда процедурите им да дадат резултат. Още следващите дни, продължавайки да разчита на дарения от добродетели, той заминава за тази клиника.
За най-голямо съжаление това е последната спирка на Иван Тодоров. Според последната информация, той издъхва там през м. юли 2021 година.
Тази история няма щастлив край… тя не е и от първо лице, защото човека загуби битката и не можа да разкаже историята си. Но историята показва пътят, по който хората с онкологичен проблем преминават. Чувствата, самотата, болката, емоциите и премеждията през които преминават. Преди болестта хората са различни – умни, богати, бедни, добри или лоши – след това са хора без минало и мисъл за бъдещето, живеещи само в настоящето.
Иван може да бъде и пример за много хора. Пример за човек вкопчил се в живота, с мисъл за семейството си, детето си, приятелите. Вкопчил се в младостта си. При толкова трудности, както обичаме да казваме „Обръща света наопаки“, обикаля света надлъж и нашир, без умора, абсолютно сам в търсене на свободата, свободата от болестта.
И ако неговата история достигне до повече хора и успее да помогне дали с куража или с лошия опит дори и на един човек, то сигурен съм – Той ще бъде щастлив.
Публикувам този разказ и препратки към страницата на Иван със съгласието на семейството му.
