Аз съм Лъчо на 36г съм и когато бях на 20 г. ми откриха Остеосарком на десният крак. Тогава, а и сега живея в Монреал, Канада.
От проявата на първите симптоми до диагностицирането бяха минали 6-7 месеца и след биопсията се разбра, че ракът е 4-ти стадии. Прогнозата която докторът ми даде беше, че 25% с подобна диагноза живеят повече от 5г или с две думи, положението не е розово. Забавиха се много нещата с диагностиката, поради проблеми в здравната система тук, та бях диагностициран в България, но понеже беше Юли месец и докторът в Горна Баня каза, че съм за спешна операция, обаче те излизали отпуска и нямало как да стане в следващите 2 месеца. Както и да е, след като вече имах диагноза, беше доста лесно да „влезна“ в системата и най-добрият доктор в северна Америка ме пое(това със здравната система е тема на друг разговор).
Та тук процедират по малко по-различен начин от България, първо правият химио за да „смалят“ рака и после режат, което е може би грешен подход.
При мен химиото не работеше, трябваше да убие 70-90% от раковите клетки, но при мен бяха само 10% и ракът продължи да се развива в следващите месеци. Пробваха и различна химиотерапия, но и тя не проработи и октомври месец при поредното ми виждане с докторът, просто му казах да го реже, след като прекарах 4 месеца лежащ по гръб и не можещ да отиде дори до тоалетната сам, защото ракът беше изял изцяло коста над коляното и беше ужас. От химиото имах абсолютно всеки един страничен ефект, бях останал като скелет. След като ампутираха решиха пак да пробват с химио, но след поредните хиляди странични ефекти решиха, че ползите са в пъти по-малки от причинените вреди.
На следващото лято откриха метастази в белият дроб, 5 на брой, 3 в ляво и 2 в дясно. Последваха 2 операции май и юни. На следващата година се появи още един възел и последва операция, но този път не беше лапароскопска ами ме отваряха и беше доста неприятно. С това се приключи до колкото може да се каже.
Нещо което бих искал да споделя с вас е, че в нито един момент не съм бил оставян само на така наречената западна медицина(освен операциите). Винаги пробвах какви ли не неща, билки, диети, лечители, гадатели и каквото може да се сетите, та дори ходих на север при Индианците, които ме приеха за една процедура наречена Sweat. После един от вождовете ми направи специално лекарство, което беше отвратително, но…нямаше как пиех го. При тях ходих между първите 2 операции на белият дроб и 3-тата.
Според мен обаче най-много ми помогна нещо наречено Варумин(и то е отвратително) и диетата която докторът който го е направил беше казал на майка ми. Нямало е операция след която да ми вливат кръв, докторите не знаех защо хемоглобинът ми се възстановяваше толкова бързо. Не сме им казвали, че освен Варумин и разни китайски гъби съм взимал и какво ли още не. Опитахме да им кажем, но отговорът беше все един и същ, да се спре всичко, за да не повлиява на химиото. Така и не ги послушахме. Говоря в множествено число, защото семейството ми беше плътно зад мен.
Та така горе-долу 15-16г след първоначалната диагноза, която беше ужасяваща сега ви пиша тук. Нещо друго което искам да вметна е че, дали понеже си бях дете или защото съм си такъв инат, вътрешно в себе си знаех че това нещо няма как да ме свали. Никога не съм си и помислял, че нещо друго освен да го преборя би могло да се получи. Изгубих крака си, но както хирургът-онколог ми каза тогава, по-добре без крак ама да дойдеш да си поговорим след 20г отколкото да не доживееш следващата година.
Ако имате някакви въпроси, питайте. Ще се опитам да дам възможно най-много информация. Търсете ме на лични или пишете под този пост и ще помагам с каквото мога.
Поздрави и не губете надежда!
