Да започнем с това, че няма правилен и грешен начин да скърбите. Всички ние имаме нашите си истории, което прави скърбенето искински уникален процес. Нашата личност, нашата култура или религия, това през което сме преминали ни влияят различно. Никога не позволявайте някой да ви каже, че скърбите по неправилен начин.
Мислейки за мъката и връзката й с раковите заболявания – в повечето случаи тя е свързана със загубата на някой специален за нас човек, но в същото време има и други поводи за тъга. За какво скърбим най-често, когато се сблъскаме с диагнозата рак? Вероятните причина биха били:
- Съжаляваме за нашия предишен и бъдещ живот;
- Съжаляваме за изгубеното време, за изпуснатите моменти;
- Съжаляваме, че не сме осъзнавали какво имаме;
- Съжаляваме за семейството си, нашите близки или деца, засегнати от заболяването;
- Съжаляваме за изгубеното детство, за братята и сестрите;
- Съжаляваме всички приятели и съмишленици засегнати от раково заболяване, с които сме се срещнали по пътя;
- Съжаляваме за …….(тук е мястото за вашата лична причина);
Скръбта се определя като „мъка, изпитана след значителна загуба, обикновено смъртта на любим човек“.
Съществуват пет стадия, през които се минава в скръбта:
В психологията се разпознават пет основни стадия на скръб. Няма ограничения във времето, няма срокове в този процес или определена последователност. Някои от нас няма да минат през всички тези стъпки, докато други ще се лутат напред назад през едни и същи от тях.
- Отричане – отричането може да се възприеме като естествен защитен механизъм на тялото ни. То ни предпазва по време на първоначалния шок от случилото се и намалява усещането ни за голям тежък удар. В този момент живота ни се струва непосилен, страшен и неуправляем. Отричаме фактите, настояваме че е станала грешка или определяме диагнозата като неправилна. Може да се почувстваме вцепенени и да ни се струва, че реалността е фалшива.
- Гняв – гнева е неразделна част от скръбта. Често се смята, че гневът е нездравословен механизъм за справяне, въпреки това е установено, че потискането на гнева е по-лошо за психичното ни здраве. По време на този етап може да си помислим: „Защо аз?“ „Защо моето семейство?“ „Животът не е справедлив.“ „Какво направих, за да заслужа това?“ По време на този етап може да изпитаме погрешно насочен гняв или обвинения към другите. Позволете си да почувствате гняв.
- Пазарене – пазаренето идва тогава, когато се надяваме да се отървем от тази лоша за нас ситуация чрез преговори. То ни дава фалшиво усещане за надежда, че можем да променим крайния резултат и изхода от ситуацията. „Ще направя всичко…“.
- Депресия – може да усетим чувство на тъга, празнота, моменти на неудържим плач, изолация, изтръпване или липса на апетит и безсъние. Нищо не ни радва и нещата, които обичаме да правим не ни носят удоволствие. Възможно е да имаме моменти, в които се чувстваме безпомощни и безнадеждни и дори да се появяват мисли за самоубийство „Какъв е смисъл на живота ми оттук нататък?!“. Скръбта и депресията имат много общи симптоми, но степента и продължителността им ги разграничава.
- Приемане – това е моментът, който достигаме когато започваме да „оздравяваме“. В повечето случаи, никога няма момент, в който да се чувстваме добре в ситуацията, но започваме да разпознаваме това като нашата истинска реалност. Все още чувстваме силен прилив и отлив на емоции. Ще започнат да се появяват някои добри дни, ще имаме и лоши такива, но в крайна сметка все повече и повече ще са добрите дни. Депресивните мисли започват да избледняват и започваме отново да се наслаждаваме на живота и да намираме смисъл.
Дайте си време да скърбите и си позволете да се отдадете на това чувство напълно и по начина, който ви идва отвътре. Няма краен срок, няма срок, след който „трябва“ да се почувствате отново добре. Живеем в свят, в който обществото очаква от нас да „продължим напред“ много бързо, каквото и да означава това. Много често темите свързани с менталното здраве, смъртта и скръбта са трудни за хората и те избягват да говорят за тях и съветите за връщането към „нормалното“ предотвратява неудобството им. Но, за тези които скърбят няма връщане към „нормалното“ или към живота, такъв каквто е бил. Отделете си необходимото време и установете какъв ще бъде живота ви оттук нататък. Не бързайте, за да не товарите другите и заради техния комфорт, мислете за себе си. Имате правото да си го позволите!
Помнете – скръбта не е линеен процес и след минаването на определена стъпка, не следва веднага да се почувствате по-добре. Тя е прилив на емоции. Подгответе се за всички нови първи неща, които ще изживеете – празници, рождени дни, специални дати, годишнини…Планирайте от по-рано тези дати, за да можете да се опитате да контролирате емоциите и усещанията си в тези дни, но също така имайте предвид че с настъпването им ще дойде и сериозен прилив на емоции, тъга, неукротим плач, натрапчиви мисли за липсата на смисъл.
Как да запазим здравето си в процеса на скърбене:
Смъртта на близък човек, особено на дете, е неописуемо стресово събитие и засяга както емоционалното, така и физическото ни същество. Ако сте здрав психически човек, по-лесно ще се справите със ситуацията и по-лесно ще преодолеете скръбта. Но едва ли има такива хора…
Ето някои съвети, които могат да помогнат:
Спазвайте лесни ежедневни ритуали
- Опитайте се да си лягате и да ставате сутрин, както сте го правили досега;
- Спазвайте часовете за хранене;
- Планирайте по нещо малко за правене всеки ден;
- Направете си списък със задачи и се опитайте да изпълните поне една или две дневно;
Съсредоточете се върху здравето си
- Правете разходки или вършете нещо навън всеки ден;
- Ограничете приема на алкохол;
- Яжте прясна храна;
- Правете нещо за себе си – всеки ден по нещо малко;
- Ходете редовно на лекар;
Поддържайте контакт с хората около вас
- Търсете възможности да се срещате с други хора, особено с такива които чувствате че могат да понесат това, което имате да кажете и могат да ви утешат;
- Потърсете съвет, ако се чувствате емоционално претоварени и имате нужда от подкрепа;
- Потърсете психологична помощ;
Как да се погрижите за братчето или сестричето, или по-малките деца
Както при възрастните и децата скърбят. Начина, по който изразяват мъката си зависи от това колко са израстнали и колко силна е била връзката им с братчето или сестричето. Много е важно децата да са част от случващото се в семейството, особено в първите дни, въпреки че инстинкта ви ще ви кара да ги предпазвате по всеки възможен начин.
Няколко полезни съвета:
- Разкажете на децата за смъртта, по начин по който могат лесно да я разберат;
- Отговорете на всичките им въпроси честно и простичко;
- Използвайте подходящите думи когато обяснявате причините за смъртта;
- Позволете им да участват, колкото е възможно, в помените и панахидите;
- Дайте им възможност да се сбогуват;
- Попитайте ги какво биха искали да направят, за да запомнят близкия си;
- Иницирайте разговор за смъртта на близкия им, дори да е на по-късен етап;
- Намерете подкрепяща група за деца;
Има и други начини да направите така, че да запомните някого по време на периода на скръбта – намерете начин да се свържете с него. Това може да бъде: да направите албум със снимки, да намерите начин да празнувате „новия му живот“, помислете да участвате като доброволец в събитие в негова памет или споделете историята му. Можете да намерите и други, ваши си, начини за справяне със скръбта.
И няма значение дали е ден, месец, години…колкото ви е необходимо.
Помнете – няма нищо лошо в скръбта…💔
Източник: https://sarcomaalliance.org/grief/?fbclid=IwAR3pKVpoXUmJVKhsK1I24PsnTeawAiG-qf-25ReCkowKgOuFYa3TJQjS178
