Здравейте банда!
Искам накратко (или не съвсем) да разкажа моята история, за да бъде в помощ на някого, който сега се сблъсква със заболяването.
Началото
Всичко започна с болка в коляното, след като си бях копала доматките. Отидох при личния- мажи се, няма ти нищо. Отидох пак след седмица, исках снимка – нищо, евентуално наченки на артроза, ама като цяло- няма ти нищо. Аз съм упорито магаре, отидох на ехография, съмнения за артрит, съвет за шокова терапия Тц, мерси.
Разширени вени? Ходих на съдов, няма ти нищо, Артрит? Ходих на ортопед, може да е стафилокок, отиди на УНГ, айде снимка на синуси
Я да отида на невролог, ходи на ЯМР на кръста, това ти е от дископатия, на ЯМРто – две дискови хернии, айде намерихме проблема, пий тия лекарства. Ама те не помагааааат, айде пак на ортопед…
И така след 4 месеца на „няма ти нищо“ отидох сама на ЯМР на коляното- 15см тумор, шаш
Свързах се с Лидия (от сдружение „Заедно срещу сракома“), тя ме насочи да пробвам консултация в Гърция при проф. Васос
Професор Васос
Проф. Васос специализира в Германия, води лекции, участва в научни конференции, говори свободно немски и английски, глава е на сарком център в Германия, връща се в Гърция отваря клиника за лечение на сарком към Athens Medical Center. Важното за него е, че освен огромния му опит с редки видове рак е и човек. Слуша те какво го питаш и ти отговаря по същество. Хареса ми. Заминах. Първа биопсия, взета там – Сарком на Юинг, честито!
Химиотерапията
Моят протокол предполага вливания всеки две седмици. Веднъж два дни, после пет в болница.
Екипът на проф. Васос са страхотни, думите не стигат да опиша Мария Августидо, тая жена искаше да ме излекува, държеше се с мен все едно сме приятелки от деца. Опитна, човечна и смела.
В Гърция, където бях аз, всичко беше на ниво, чаршафите се сменят, ако искаш всеки ден, мед. сестри са усмихнати млади хора, питат те имаш ли нужда от нещо. На никого реално не съм виждала цялото лице, винаги с маски и ръкавици, което за човек без имунна система е важно.
България
Ходих първо до Панагюрище, професорката каза, че едно от лекарствата ми го няма в БГ, поръчва се и ако някой се навие да го достави се чака 2-3-4 месеца.
‘Ама човекът без терапия ли стои през това време?!“- питам аз с недоумение, щот’ нали, рак, трябва да се действа
„Аз какво да направя?!“ – вдига ръце тя и ми ставя ясно, че повече няма да се видим.
Претърпях втория цикъл тук, все пак намерих лекарството, но не в Панагюрище.
Мед. сестрата оставя ръкавиците на перваза, свършва някоя работа, натрива мястото на порта с памучето, боцва, мушва същото памуче отдолу, един лейкопласт отгоре и всичко 6.
В Гърция тая процедура я вършат двама, единия отваря пред теб стерилни ръкавици, слага ги на другия, прави стерилно поле, забърсва те кръгово с три отделни марли, подпъхват под порта други, за да му дадат правилната височина, отгоре водоустойчива лепенка.
Само лек пример за добиване на представа за разликата.
Операцията
Имаше шанс, но нямаше смисъл.
Беше възможно да спасят крака. 12 часова екстремна операция, мултидисциплинарен екип, дълго и тежко възстановяване. Можеше да забави следващата химиотерапия, може после да стане рецидив на същото място, може да останат там две клетки и всичко да започне отначало. И за какво? Не е сигурно дали крака щеше да е функционален. За едната суета да се подложа на такъв риск ми се стори безотговорно. Две малки деца имам, искам да видя как растат.
Хирургът
Хирургът ми се казва Гикас. Невероятен. Той, заедно с проф. Васос щяха да правят евентуалната сложна операция. Началото на седмицата е в Гърция, в края пътува за Лондон, за да може и там болницата да има хирург от неговия ранг. За да е сигурно, че ампутацията е по-добрия вариант, изпрати на свой колеги по света, за да изкажат и те мнение. Велик, обаче пита и други, защото егото му го позволява. Извънземен направо. (След операцията ми каза, че ако ми е лошо и не мога да дойда, да му дам адрес да дойде да ми смени превръзката У НАС)
Животът след ампутация
Животът без крак е много по-хубав от живота с рак!
Честно, ходя и си свиркам, една сълза не изплаках за него. Както каза Гикас, тоя крак не прави нищо добро за теб.
Както го виждам аз, бях с единия крак в гроба, обаче го отрязахме и се измъкнах от там!
Поне засега…
Следват образни изследвания през три месеца.
Екипът от Гърция ми пуска от време на време мейл, да ме питат как съм, пращам им снимки от доматите.
Ако някой мисли, че мога да съм му от полза за каквото и да e, търсете ме по всяко време ❤️
История разказана от Надя Лашева
