Остеосарком

Остеосаркома е най-често срещаният тип първичен костен рак при деца и млади хора и втория най-често срещан, като цяло.

Тази информация е предназначена за пациентите, техните близки и приятели и обществеността като цяло. Целта е хората да са запознати в повече детайли с тази рядка форма на първичен рак на костите, познат като остеосарком. Тук ще намерите информация какво представлява заболяването, как се поставя диагнозата и какви са възможните опции за лечение.

Този материал не е основа за само-диагностициране. Посещението при специалист може да бъде животоспасяващо!

Какво представлява:

Формирането на Остеосаркома започва когато една костна клетка се трансформира в анормална и започне да расте неконтролируемо, като формира бучка от канцерогенна тъкан позната като тумор. Клетките в тумора все още изглеждат и се държат като кост, като се опитват да създадат нова кост чрез растеж и делене. Диагнозата остеосарком се потвърждава при преглед под микроскоп на проба от тумора. Остео идва от древната гръцка дума за кост, сарком е име дадено на раковите образувания, които се формират в съединителните или поддържащи тъкани, като кости, мазнини, хрущяли, кръвоносни съдове и мускули.

Множеството остеосаркоми се формират на едно място в областта на дългите кости, известно като метафиза или „врата“ на дългата кост. Метафизата съдържа частта от костта, където клетките растат и се делят. Това се нарича епифизна плоча. Дългите кости в скелета са костите, които са по-дълги отколкото широки, например – бедрената кост или горната част на ръката (раменната кост).

Трите области, които са най-често засегнати от остеосарком са:

• Долната бедрена кост, най-близо до коляното (дистална бедрена кост)
• Горната кост на пищяла, най-близо до коляното (проксимален пищял)
• Горната част на ръката, най-близо до рамото (проксимална раменна кост)

Други кости, които могат да бъдат засегнати са: челюст, гръбначен стълб и таз;

Туморите, открити в костите на лицето, черепа и гръбначния стълб, в повечето случаи са при по-възрастни пациенти. В много редки случаи остеосарком може да се формира в повече от една кост по едно и също време. Това се нарича много-фокален остеосарком;

Поведението на остеосаркома е агресивно, което означава че той може да се разпространи в кръвния поток от или през костта и в други места в тялото. Най-често срещаното място, където се разпространява са белите дробове. Може да се разпространи и в други части на тялото, включително и други кости. Тъй като това разпространение може да стане бързо, пациентите трябва да приложат комплексно лечение на цялото тяло – систематично лечение.

Кого засяга:

Остеосаркома може да засегне хора във всички възрасти, но в повечето случаи най-често се открива при по-големи деца, тийнейджъри и млади хора на възраст между 10 и 24 години. 

Има и малка група от хора над 65 годишна възраст, които развиват остеосарком, като пика е при тези на възраст между 70 и 74 години;

Процента на засегнатите мъже от остеосарком е малко по-голям – около 1.4 пъти;

Тенденцията е остеосаркома да се появява в по-ранна възраст при момичетата отколкото при момчетата. Вероятно причината е, че момичетата преминават през „скока в растежа“ по-рано;

Какво го причинява:

Въпреки, че има много изследвания по въпроса какво причинява остеосаркома, в повечето случаи специалистите все още не са съвсем наясно. Само при 10-15% от заболелите хора може да бъде намерена възможна причина.

Информацията относно причината за заболяването се нарича „етиология“.

Рискови фактори, които влияят върху възможността за поява на заболяването са:

„По наследство“

• Генетична предразположеност. Възможно е човек да има увредени гени, предадени от родители. Това увеличава възможността за развитие на раково заболяване;
• Наличие на костни аномалии. Костите, в които вече има нещо нередно, са по-склонни да развият рак на костите. Такова заболяване е костната болест на Paget. Около 0,1% от пациентите с костна болест на Paget развиват остеосарком.
• Ретинобластом. Това е рядък, наследен детски рак на окото, който обикновено се появява, когато бебето наследи увредено копие на ген, наречен Rb1. В здравите клетки този ген действа, за да спре клетките да се делят твърде бързо, но ако генът е повреден, тогава шансът за развитие на рак се увеличава. Децата, които са имали ретинобластом, имат по-висок риск от остеосарком.
• Съществуват и други по-редки състояния, при които има повишен риск от остеосарком. Някои от тях са: синдром на Rothmund-Thomson, който засяга много части на тялото (бавен растеж, кожни обриви, забавено образуване на кости и кости, които не се образуват нормално) и синдром на Werner, което е състояние, което започва приблизително по същото време като пубертета и води до появата на старост при 30-40-годишна възраст.

Общи рискови фактори

• Лъчетерапия при лечение на друго раково заболяване може да увреди ДНК в костните клетки и да е причина клетките да станат канцерогенни;
• Възраст: Остеосаркома е най-често срещан при хора между 10 и 24 години. По време на юношеството, костите растат много бързо. Смята се, че този бърз растеж може да бъде част от причините младите хора да развият остеосарком.
• Височина: Според проучванията, пациентите които развиват остеосарком в повечето случаи са по-високи от средната височина за възрастта си. Това може да бъде още едно доказателство за връзка между бързото израстване на костите и заболяването;
• Пол: Мъжете с малко по-висок риск от жените. Това вероятно се дължи на защитните ефекти на естрогена срещу развитието на рак, въпреки че има текущи изследвания за това.

Рискови фактори от околната среда

Единствения установен рисков фактор от околната среда е излагането на йонизационна лъчетерапия от лечение на предходни ракови заболявания.

Има проучвания за други възможни рискови фактори от околната среда, като излагане на пестициди или предходно лечение с химиотерапевтици, въпреки че не се показва ясна връзка.

Симптоми и клинични признаци

Най-често срещаните симптоми на първичен рак на костите са:

• Маса, която може да се усети (опипва) при физически преглед;
• Счупена кост (фрактура) в резултат от слабост на костта поради наличие на тумор – патологична фрактура;
• Болка в костта, която се усилва през нощта, постоянна или прекъсваща, която не се повлиява от аналгетици;
• Лесно образуване на синини;
• Проблеми с подвижността – необяснима подутина, скованост на ставите, намален обхват на движение;
• Възпаление и чувствителност върху костта или ставата могат да се видят/усетят, ако туморът е близо до кожата. Подуването не винаги се вижда, тъй като тумора може да е дълбоко в тялото, например в таза.

По-рядко срещани симптоми:

• Треска (позната като пирексия);
• Умора или чувство на умора (наричани летаргия или умора)
• Болка, придружена от изтръпване (игли)
• Загуба на тегло и загуба на апетит
• Задух

Симптомите варират при различните пациенти, възможно е и да са с различна тежест. Те могат да са леки в началото, да се появяват през няколко седмици или да се появят изведнъж. Някои пациенти споделят за изчезване на симптомите за дълъг период от време, преди да се появят изведнъж отново.

Симптомите могат да се проявяват седмици, месеци или дори по-дълъг период от време преди да бъде поставена диагнозата. Това е защото признаците на остеосаркома са относително общи и може да са сигнал за много други неща.

ТИПОВЕ ОСТЕОСАРКОМ:

При поглед под микроскоп, във всички остеосаркоми могат да бъдат видени анормални клетки, които се „опитват“ да формират кост. При по-задълбочен преглед на вида на клетките на тумора, лекарите могат да класифицират различните прояви на остеосаркома при различните пациенти. Съществуват следните под-типове:

• Остеобластен остеосарком – раковите клетки изглеждат като клетките, които формират костта. Тези клетки се наричат остеобласти и по тази причина този под-вид е известен като „остеобластен остеосарком“. Остеобластните клетки произвеждат остеоидна матрица. Приблизително 50% от остеосаркомите показват остеоидна продукция като доминираща матрица и могат да бъдат класифицирани като остеобластни остеосаркоми. Някои от тях произвеждат обилни количества остеоиден матрикс, който притиска туморните клетки и ги прави трудни за идентифициране. Въпреки това, специалист все още може уверено да постави диагнозата остеосарком на базата на модела на проникване на новообразувания остеоид между съществуващите трабекули на медуларната кост.
• Хондробластичен остеосарком – когато раковите клетки се опитват да формират освен кост и хрущял, то тогава тумора се нарича хондробластичен. Хондробластичните клетки произвеждат матрица наподобяваща хрущял;
• Фибробластен остеосарком – при наличие на малка част от кост, която е изградена от ракови клетки, то тогава тумора се нарича фибробластен. Клетките на остеосаркома изглеждат „въртеливо“, погледнати под микроскоп, туморът е силно съдов и не произвежда много остеоид;
• Телеангиектатичен остеосарком – ако има много анормални кръвоносни съдове в тумора, както и клетки, формиращи кост, тогава туморът се нарича „телеангиектатичен остеосарком“. Този тип остеосарком е много литичен и „изяжда“ костта, оставяйки много малки джобове, които се пълнят с кръв;
• Дребноклетъчен остеосарком – някои остеосаркоми съдържат малки кръгли клетки и са наречени „дребноклетъчни“. Понякога този вид много трудно се различава от останалите, които имат подобно съдържание;
• Остеосарком богат на гигантски клетки – това е непопулярен вариант, около 3% от всички. Той се характеризира с изобилие от остеокластични гигантски клетки и липса на туморен остеоид. Това води и до бъркането му с едроклетъчен тумор, особено когато е с епифизна локация;
• Периостален остеосарком – възниква в тънкия слой на меките тъкани, като веднага обгръща костта, произвеждайки матрица подобна на хрущял. Като цяло този под-тип е от ниска степен;
• Паростален остеосарком – този под-тип обикновено възниква на повърхността на костта и изглежда по подобен начин на фибробластния остеосарком. Той също е от ниска степен, като от последните два той е с най-ниска степен;

ЗНАЧЕНИЕ НА СТЕПЕНТА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Всички под-типове на остеосаркома се третират по един и същи начин. В повечето случаи те започват от вътрешността на костта и са от висока степен.

Висока степен означава, че туморните клетки, погледнати през микроскоп, са много и са в процес на делене. Тумора действа агресивно, което означава, че раковите клетки могат да нахлуят в обкръжаващите здрави тъкани и да се разпространи в други органи. В резултат клетките могат да се разпространят и в други части на тялото още в ранен етап на развитието на заболяването. Понякога остеосаркома може да се зароди в или близо до повърхността на костта. Тези тумори се третират с комбинация от операция и химиотерапия.

Други видове могат да бъдат от ниска степен ( по-малко агресивни) и да изискват само оперативна намеса. Този тип са изключително редки.

В много редки случаи, тумори подобни на остеосаркома, могат да се появят извън костта на необичайни места. Те са познати като „екстракостен остеосарком“. Те се третират като конвенционалните остеосаркоми – с комбинация от операция и химиотерапия, ако са от висока степен.

ДИАГНОСТИКА

Както вече описахме, симптомите на остеосаркома са много общи. Няма ясен признак, по който да се разпознава от лекарите, които да поставят точна и ясна диагноза, че е точно това. Хората разказват за различен опит в търсене на медицински съвет по повод техни симптоми. Повечето от тях отиват при личния лекар. Други отиват до местните спешни центрове или друг тип лечебни заведения.

Някои хора бързо се ориентират към допълнителни тестове и изследвания или второ мнение, но често те трябва да се върнат отново при личните лекари три или четири пъти преди да могат да направят още изследвания. Първичния костен рак е много рядко заболяване и в повечето случаи личните лекари не могат да разпознаят симптомите.

Ето няколко случая, в които трябва да настоявате за допълнителни образни изследвания:

• Деца, тийнейджъри или млади хора с необяснимо подуване на костта или болка, трябва веднага да бъде направена рентгенова снимка в рамките на 48 часа. Ако има минимално съмнение за нещо нередно с костите, то личния лекар веднага трябва да насочи пациента към специалист.
• Възрастните пациенти трябва да бъдат насочени към специалист в рамките на 2 седмици ако резултата от рентгеновата снимка показва съмнение за костно образувание;

В случай, че рентгеновата снимка е нормална, но симптомите продължават, то пациента трябва да бъде насочен за повторна снимка или ЯМР, които да се направят от специалист в рамките на до две седмици (за възрастни) и до 48 часа (за деца);

Критично важно е лечението на остеосарком да се провежда от мултидисциплинарен екип, който има опит. За съжаление България не разполага с такъв за момента.

Мултидисциплинарният екип включва (МДЕ):

• Специалист по хирургия на саркомите;
• Специалист по онкология на саркомите (онколозите са лекарите, които се грижат за пациентите с ракови заболявания);
• Специалист по патология на саркомите (патолозите са лекарите, които използват лабораторни технологии, за да диагностицират заболяванията);
• Радиолог (лекар, който диагностицира заболявания и състояния като разчита рентгенови снимки или скенери);
• Специалист по медицинска помощ от специализиран център по саркоми – този, който може да окаже важна роля при лечението и грижите за пациенти с първичен рак на костите;

Какви изследвания са необходими:

Когато пациент е насочен към специализиран център по костни ракови заболявания за извършване на хирургическа операция, е необходимо да се направят допълнителни изследвания, които да потвърдят дали наистина се касае за рак на костите, и ако е така – какъв вид е. Може да се включат следните изследвания:

• Рентген – правят се рентгенови снимки на костта, включително на ставите отгоре и отдолу. Това рентгеново изследване може  да покаже подуване около костта или области с анормален костен растеж. Препоръчително е да се прави рентгенова снимка на гръдния кош, за да се покаже дали ракът се е разпространил в белите дробове.
• Кръвни изследвания:
  • Кръвната химия (урея и електролити) се проверява, за да се изследват нивата на нормалните соли, урея и креатинин, които са отпадъчни продукти. Този тест може да покаже дали бъбреците работят добре;
  • Пълната кръвна картина (ПКК) преброява броя на различните видове кръвни клетки в кръвта на пациента по това време.
  • Червени кръвни телца- които пренасят кислород в кръвта.
  • Белите кръвни телца – които са от съществено значение за имунната система (и общо за всеки тип);
  • Тромбоцити – които са от съществено значение за образуването на кръвни съсиреци и струпеи;
  • Нива на хемоглобин – който се намира в червените кръвни телца.
  • Чернодробни функционални тестове (LFTs), за да видите как работи черният дроб.
  • Скоростта на утаяване на еритроцитите (ESR) е тест за търсене на признаци на възпаление.
  • Нивата на C-реактивния протеин (CRP) се тестват, когато нивата на CRP се повишават при възпаление.
  • Нивата на алкалната фосфатаза (ALP) се измерват при пациенти със съмнение за остеосарком.

ЯМР

Този тип скенер е подобен на компютърен томограф (КТ), но вместо рентгенови лъчи се използват магнитни и радиовълни, за да се създаде много детайлно 3-измерно изображение.

Прави се ЯМР на цялата кост, за да се придобие ясна представа за тумора в костта. Използва се т.нар. контрастно вещество. То прави определени тъкани по-ясно видими и в по-голям детайл. Резултата от скенера трябва да се разчете от радиолог и да бъде изготвено становище. При някои пациенти е препоръчително да се направи ЯМР на цяло тяло, за да се види дали има и други кости с аномалии, където може тумора да се е разпространил (метастази)

КТ

Компютърен томограф (КТ). Може да бъде срещнат и като КАТ – компютърна аксиална томография (КАТ);

Скенерът взема рентгенови лъчи от много различни ъгли и компютър изгражда 3-измерна картина на тялото с много детайли. Снимките показват напречни сечения на вътрешността на тялото.

КT сканирането на белите дробове показва всякакви вторични тумори, където ракът може да се е разпространил (метастази). Използва се, ако резултатите от изследването  с ЯМР не са успели да потвърдят диагнозата остеосарком.

ПЕТ скенер

Това е “позитронно-емисионна томография”. Не всички болници разполагат с такъв скенер. Това изследване се прави, за да установи разпространението или метастазите на остеосаркома.

В повечето случаи ПЕТ скенер се прави на цяло тяло, не само на определена зона. Той се използва и за проследяване на резултата от лечението и дали то дава резултат.

Преди извършването на изследването, се поставя малка доза радиоактивна глюкоза. Отнема около час да се разпространи в цялото тяло. По време на изследването, което трае около час, пациента лежи на легло и скенера минава над него. Скенера открива къде радиацията е концентрирана и прави снимка. “Горещите точки” от ПЕТ скенера могат да открият метастази.

Резултатите от ПЕТ скенера се разчитат от радиолог.

Биопсията

Костната биопсия е специализирана процедура, която може да бъде извършена от специалист по ортопедична хирургия или саркома радиолог в хирургически център за рак на костите. Биопсията представлява вземане на малка проба от бучката или тумора, за да може патолога да изследва клетките и да определи дали е канцерогенно или не.

Биопсията може да бъде “иглена” или “отворена”.

• Иглената биопсия: иглата се вкарва в тумора, за да се изтегли малко количество туморна тъкан (това може да се направи под местна анестезия). Често, за да се знае от къде точно да се вземе пробата, този тест се извършва успоредно с рентгеново или КT сканиране, което да насочи лекаря.
• Отворена биопсия (или хирургическа биопсия): тя се използва по-рядко от иглената. Тази форма на биопсия се извършва по време на кратка операция за отстраняване на малко парче тумор, докато пациента е под обща анестезия. Това изследване обикновено се използва, ако иглената биопсия не дава достатъчно информация за диагноза и лекарят желае да проучи по-задълбочено.

ЛЕЧЕНИЕ:

От 70-те години на миналия век степента на преживяемост при остеосаркома се е подобрила драстично, тъй като лечението е революционизирано с помощта на химиотерапия и подобрени хирургични техники.

През 80-те години на миналия век начинът на лечение на остеосаркома станал стандартизиран в голяма част от света. Обичайното лечение на високостепенен остеосарком включва химиотерапия и операция.

Лечение: Общ преглед

Фаза 1: Неоадювантна химиотерапия

Химиотерапията, прилагана преди операцията, се нарича неоадювантна химиотерапия. След поставяне на диагнозата се започва курс химиотерапия. Силата и продължителността й варират от степента и вида на остеосаркома. Обикновено се прилагат между 3 и 6 курса пред оперативна химиотерапия.

Целта е да се свие първичният тумор и да се убият всички ракови клетки, които са се разпространили в други части на тялото.

В някои случаи се прилага и лъчетерапия, като се „стреля“ туморното образувание, за да намали размера си и да бъде по-лесно отстраняването ми.

Много е важно дали остеосаркома е метастазирал или туморното образование е само на едно място. От това зависи типа на лечението, което ще бъде проведено и какви методи на лечение ще бъдат използвани.

Фаза 2: Операция

След този първи кръг от химиотерапия или комбинация химио + лъче терапия, целта е да се лекува основното туморно място. Когато е възможно, пациентите се подлагат на операция за отстраняване на първичния костен тумор. Това е по-вероятно да е възможно, ако туморът е в крайник (ръка или крак) или лесно достъпна позиция в тялото. За много пациенти основният тумор не може лесно да се отстрани, например ако туморът е в таза или гръбначния стълб.

Решението дали е възможна операция обикновено се взема от мултидисциплинарния екип (МДЕ) водещ лечението.

Целта на операцията е да се отстрани безопасно първичният тумор и в същото време да се опита да се поддържа тялото във възможно най-нормално състояние. Ако първичният тумор е в крайник, обикновено е възможна „операция за запазване на крайника“. Това е когато хирургът може да премахне тумора, без да ампутира крайник или да намали твърде много функцията му.

Хирурзите са разработили много начини за защита на функцията на крайниците, като основният е заместването на засегнатата кост с метален имплант и фалшива става.

Друга техника е да се използва костна присадка. Тук здравата кост се взема от друга част на тялото, за да се замени костта, която е отстранена или повредена от тумора.

Дори с този напредък в хирургията, около 10% от пациентите се нуждаят от ампутация (отстраняване на крайник), за да се отстрани безопасно туморът.

Отстраняването на тумори от места, различни от крайниците (като гръбначния стълб или таза) може да бъде много сложно и изисква много внимателно индивидуално планиране за всеки пациент.

Фаза 3 – Патология

Когато туморът бъде отстранен от хирурга, той се изследва под микроскоп от патолога. Това е, за да се провери дали туморът е напълно отстранен и да се разбере каква част е убита от химиотерапията. Резултатите от това изследване ще помогнат да се предостави информация за това как пациентът реагира на лечението и да се информира за следващите му фази след операцията.

Фаза 5 – Операция за отстраняване на вторични тумори, ако са налице (само при някои пациенти)

Ако има доказателства, че туморът се е разпространил в други части на тялото, тогава онколог и хирург може да искат да помислят за възможността за отстраняване на вторичните ракови образувания чрез операция.

Лекарят (онколог) е най-подходящия специалист, който описва избора на лечение. Лекарите също ще кажат на пациентите какво да очакват от лечението. Лечението на рак включва пациенти и лекари, които работят заедно, за да намерят грижи или план за лечение, който отговаря на техните нужди.

Лечение: Подробно

Химиотерапия

В повечето случаи химиотерапията за лечение на остеосарком се използва преди операцията, за да започне да убива раковите клетки в първичния тумор. Химиотерапията също може понякога да свие тумора, за да улесни хирурга да го отстрани по време на операцията и да убие всички ракови клетки, които са избягали от костния тумор и плават в кръвта (наречени микрометастази). Използва се и след операция, за да убие всички останали ракови клетки, които може да са останали след операцията или се намират в останалата част от тялото.

Химиотерапията може да се прилага като част от клинично изпитване – проучване, използвано за изследване на нови или различни лечения или странични ефекти от лечението. Вашият МДЕ ще ви уведоми за всички клинични изпитвания, които са на разположение, и ще попита дали искате да вземете участие.

При някои пациенти се прилага химиотерапия, за да се забави растежа на тумора и да се намали болката и други симптоми, когато заболяването им е много напреднал и не може да бъде излекуван. Това е известно като палиативна химиотерапия.

Химиотерапевтичните лекарства, приети като най-доброто първоначално лечение на остеосаркома, са:

Метотрексат (М), Доксорубицин (друг известен като Адриамицин – А), Цисплатин (P)

Този режим на лекарства обикновено се нарича „MAP“ химиотерапия.

Други лекарства за химиотерапия, които могат да се използват, най-често ако ракът се върне или ако другите лекарства не се понасят добре, включват:

Ифосфамид, Етопозид, Гемцитабин, Доцетаксел

Текущи клинични проучвания за остеосарком

ICONIC (NCT04132895): това е наблюдателно надлъжно проучване за събиране на клинични и лабораторни данни за пациенти от всички възрасти с остеосарком в Обединеното кралство. Целта е да се установи защо възникват и растат остеосаркомите, какво ги кара да се разпространяват и защо някои пациенти реагират на лечението по-добре от други. Генетичната информация за тези пациенти също ще бъде събрана и анализирана, за да се информират за причините за остеосаркома и характеристиките на заболяването, към които можем да се насочим с нови лечения. Планира се информацията да се използва за разработване на клинични изпитвания на нови лечения. Изпитването се поддържа и провежда от Cancer Research UK и Центъра за изследване на рака на University College London (UCL).

Как действа химиотерапията

Химиотерапията (или „химио“ за кратко) е името на лекарствата, използвани за лечение на рак. Тези лекарства убиват раковите клетки или спират техния растеж, като пречат на начина, по който клетките се делят и растат (известен също като клетъчния цикъл) или като увреждат ДНК на клетката (инструкции за генетичен код).

Раковите клетки са различни от здравите клетки, тъй като раковите клетки се делят много бързо. Този факт се използва от лекарства за химиотерапия, които са насочени само към бързо делящи се клетки.

Повечето здрави клетки не се делят много бързо, но има и такива които се делят бързо и те включват клетките на космените фоликули, клетките на кожата, клетките на костния мозък и клетките, облицоващи храносмилателната система. Това означава, че лекарствата за химиотерапия могат също да повлияят на тези здрави бързо делящи се клетки и това е, което причинява страничните ефекти, които са свързани с химиотерапевтичното лечение.

Страничните ефекти могат да бъдат неприятни, като гадене, диария, косопад, рани в устата, необичаен вкус в устата и умора (умора). Лекарствата могат да се дават преди и след химиотерапията, за да помогнат при някои от тези странични ефекти.

Как се прилага химиотерапията?

Има различни начини, по които пациентите получават химиотерапия: таблетки, течни лекарства, инжекция или директно в кръвта.

Химиотерапията се прилага на „цикли“. Цикълът е времето за лечение плюс времето за почивка. Например, на пациент може да бъде дадена комбинация от химиотерапевтични лекарства за 3-4 дни и след това може да има период на почивка от 2½ седмици. Следователно цикълът е дълъг 3 седмици. Периодът на почивка помага на здравите клетки на тялото да се възстановят преди началото на следващия цикъл на лечение.

Операцията

Хирургичната операция се използва за отстраняване на първичния тумор, така че той да не може повече да расте или да се разпространява. За повечето пациенти е възможна операция щадяща крайниците. Това е сложна операция, която има за цел да поддържа възможно най-много нормална функция на крайника. Ако ставата трябва да бъде отстранена, на пациентите може да бъде поставена протеза (изкуствена става). Друга хирургична техника, която понякога се използва, е костната присадка. Тук здравата кост се взема от друга част на тялото, за да се замени костта, която е била отстранена по време на операция или повредена от тумора.

Други хирургични техники включват:

• само резекция (при която се отстранява само туморът)
• алографти (които използват несамостоятелна тъкан за заместване на увредена кост)
• облъчване/реимплантация (където увредената кост се отстранява и се третира с радиация, за да се убият всички ракови клетки, преди да бъде върната на първоначалното си място в тялото).

В редки случаи, поради позицията или размера на тумора, операцията включва отстраняване на целия крайник (ампутация). При възможност, на пациента може да се направи протеза (изкуствена) ръка или крак. Ампутация може да е необходима, ако ракът се е разпространил в големи кръвоносни съдове или нерви или ако пациентът развие лоша инфекция или друго сериозно усложнение след операция, щадяща крайниците.

Не всички остеосаркоми се намират в крайниците. Туморите в таза, черепа, гръбначния стълб и челюстта могат да бъдат трудни за пълно отстраняване чрез операция. Лъчетерапията се използва, от време на време, в специални ситуации, когато не е възможно да се отстрани целия тумор хирургично.

Хирургията може да се използва и за отстраняване на вторични тумори в белите дробове. Възможно е да се наложи операция в бъдеще, ако реконструкцията на крайника се износи или ако туморът се върне.

Лъчетерапия

Тъй като остеосаркомите не са много чувствителни към радиация, лъчетерапията не се използва много често за този тип заболяване.

Понякога, при специални обстоятелства, може да се препоръча лъчетерапия за лечение на остеосарком след операция. Също така, лъчетерапията може да се използва, ако операцията за отстраняване на тумора не е възможна.

Протон терапия

Терапията с протонни лъчи (PBT) е вид лъчетерапия, която използва лъчи от „протони“ (енергизирани частици), вместо рентгенови лъчи (фотони), които се използват в конвенционалната лъчетерапия. Тя е по-целенасочена от конвенционалната лъчетерапия, така че нанася по-малко увреждане на здравата тъкан около тумора и други органи. Това е подходящо за някои първични ракови заболявания на костите, където ракът е близо до критична част от тялото, като гръбначния мозък.

Кой може да се възползва от нея?

Основното предимство на протон терапията е, че може да осигури по-целенасочено използване на стандартната лъчетерапия.

Това е особено полезно за деца и младежи с първичен рак на костите, тъй като се избягва увреждането на здрави, развиващи се тъкани и се смята, че намалява риска от вторични злокачествени заболявания по-късно в живота.

За възрастни се счита за полезна при тумори в области, където околните тъкани са силно чувствителни към въздействието на радиацията. Например първичните ракови заболявания на костите в рязко дефинирани области като саркоми на Юинг, остеосаркоми на гръбначния стълб или таза, както и хордоми често са подходящи за PBT.