Ново проучване ще изследва дали имунотерапията може да е ефективен начин за лечение на остеосарком

Ново изследване, целящо имунотерапията да бъде ефективна възможност за лечение на пациенти с остеосарком

Въвеждането на имунотерапия драматично подобрило перспективата за пациенти с няколко типа ракови заболявания, които преди това са имали много ниски нива на преживяемост. Тази перспектива обаче все още не е настъпила при пациенти с първичен рак на костите.

Този нов изследователски проект, присъден на д-р Оливие Пардо (Dr Olivier Pardo) от Imperial College London, работещ в сътрудничество с професор Доминик Хейман (Professor Dominique Heymann) от университета Нант във Франция, има за цел да тества иновативни лекарствени комбинации, които биха могли да направят имунотерапията ефективна възможност за лечение на остеосаркома, една от най-популярните, често срещани форми на първичен рак на костите и подобри степента на преживяемост, която не се е подобрявала повече от 30 години.

Как се държи имунната система?

Т-клетките са ключова част от нашата имунна система. За да предотвратят постоянното им активиране и унищожаване на здрави клетки, Т-клетките имат протеини на повърхността си, които, когато се активират могат да изключат имунния отговор. Това са т. нар. протеини на контролни точки.

Раковите клетки също имат протеини на повърхността си, които взаимодействат с протеините на контролната точка, изключвайки имунния отговор. В резултат на това взаимодействие Т-клетките не разпознават и убиват раковите клетки.

Лекарствата, които предотвратяват взаимодействието между протеините на контролната точка и протеините на раковите клетки, се наричат инхибитори на контролната точка. Те предотвратяват изключване на имунната система, позволявайки на Т-клетките да разпознават и атакуват раковите клетки.

Каква роля играят имунотерапиите?

Въвеждането на имунотерапии за контролни точки, като пембролизумаб, осигурил голям пробив в лечението на няколко често срещани ракови заболявания с преди това ниски нива на преживяемост (например меланом, рак на белия дроб). Въпреки това, пациентите с остеосарком изглеждат доста неповлияващи се от пембролизумаб.

Какви са целите на проекта и какво вече знаем?

Целта на това изследване е да разбере защо остеосаркомът се държи различно и потенциално да коригира съществуващото имунотерапевтично лечение, така че пациентите с остеосарком да могат да се възползват.

Изследвания, проведени преди това от д-р Пардо, показват, че протеин, наречен FGF2 (основен фибробластен растежен фактор), който е в изобилие в серума на пациенти с остеосарком, може да направи клетките на остеосаркома резистентни към имунотерапия, като от своя страна инхибира активността на друг протеин, наречен гама интерферон, което улеснява унищожаването на раковите клетки, когато те са атакувани от имунни клетки.

Д-р Пардо ще проучи как FGF2 намалява активността на интерферон гама и как това пречи на активирането на имунната система срещу остеосаркома.

Екипът ще проучи дали инхибирането на FGF2 при остеосаркома повишава отговора към имунотерапията с инхибитор на контролна точка. Важно е, че лекарствата, които инактивират FGF2, са били използвани в клиниката за други видове рак и могат да бъдат преназначени за пациенти с остеосарком. Ключова цел на това изследване ще бъде да се тества комбинации от инхибитори на FGFR/инхибитори на имунната контролна точка в предклиничен модел на остеосарком, за да се определи дали тези лекарства позволяват имунотерапията да бъде ефективна.

Д-р Пардо казва: „Работата в моята лаборатория в продължение на много години се фокусира върху ролята на FGF2 в резистентността към лечение при различни видове рак. Едва сега обаче разбрахме, че FGF2 може да повлияе на начина, по който имунната система взаимодейства с раковите клетки. Възнамеряваме да демонстрираме, че насочването към FGF2 позволява клетките на остеосаркома да бъдат елиминирани от имунната система, проект, който не бихме могли да започнем без подкрепата на Тръста за изследване на рака на костите“.

Професор Хейман добавя защо е необходимо значението на сътрудничеството при остеосаркома: „Костните саркоми са редки, минерализирани и силно хетерогенни злокачествени образувания, което ги прави трудни за анализиране и след това по-малко привлекателни за фармацевтичните компании. С оглед на това наблюдение международните научни мрежи са задължени да позволят споделянето на експертен опит и да улеснят достъпа до биологични модели и проби. Тръстът за изследване на рака на костите силно подкрепя тази международна мрежа в областта на костните саркоми“.

Д-р Вики Винадер, ръководител на научни изследвания в Тръста за изследване на рака на костите, казва: „Използването на лекарства, които вече са в клиниката за други показания, може значително да намали времето, необходимо за достигане до пациенти с остеосарком, тъй като много въпроси вече са получили отговор; например тяхната токсичност, как тялото се справя с лекарствата и следователно колко безопасни са те за пациентите. Това също така означава, че доставката на лекарства може вече да е налична и клиницистите вече знаят как най-добре да ги прилагат на пациентите, за да увеличат техния ефект. Този проект е изключително вълнуващ и не би бил възможен без средствата, събрани от нашите невероятни поддръжници, на които не можем да благодарим достатъчно“.

Източник: Bone Cancer Research Trust