Саркомът е рядка форма злокачествено заболяване на меките тъкани и костите, което често се пропуска от хората, но има голямо въздействие върху засегнатите от него. Юли е месецът за информираност за саркома, но заслужава вниманието на хората през цялата година.
Епидемиологично саркомът се различава доста от другите по-често срещани видове рак. Всяка година 17 000 човека в САЩ са диагностицирани със саркома, в сравнение с рака на гърдата, който се диагностицира 20 пъти по-често. Макар и рядко срещано, всеки може да бъде засегнат от заболяването. Определени видове саркоми са по-чести при деца, напр. рабдомиосаркома, но въпреки това може да се засегне всяка възрастова група. Развива се както в социално развити, така и в по-бедни страни, независимо достъпа до здравни грижи, пола или расата.
Някои наследствени заболявания, като синдром на Ли-Фраумени, неврофиброматоза или анамнеза за радиациационно облъчване, могат да предразположат към развитие на специфични видове саркома. Въпреки това често срещани рискови фактори като тютюнопушене, затлъстяване, алкохол нямат ясна връзка със саркома. Докато колоноскопията и изследване на кръвни нива на PSA са полезни за скрининг на рак на дебелото черво и на простатата, за ранната диагностика на саркома не са валидирани инструментални изследвания.
Първите прояви на саркома са често дискретни. Например неболезнена бавнорастяща бучка, която пациентите често пренебрегнат до следващия годишен профилактичен преглед и дори тогава лекарят може неволно да я пропусне или неглижира. Когато се започне целенасочено изследване, диагнозата не винаги е ясна. Рентгенологът, който разчита ЯМР или КТ, обикновено съобщава, че масата не може да се определи, предполага липома, но не изключва и липосарком. Може да се извърши тънкоиглена биопсия, след която патологът да не може да постави диагнозата поради неправилно вземане на материал или неразпознаване на саркома.
Важно е да се отбележи, че саркомът включва почти 100 различни типа и подтипа в зависимост от тъканния произход и генетични характеристики на туморната клетка. Следователно би било по-подходящо да се говори за саркома като група ракови заболявания, а не като една отделна нозологична единица. За съжаление, с всички тези диагностични пречки, се стига до забавено поставяне на диагнозата и следователно забавена терапия.
Лечението на саркома е изключително сложно и насочването към специалист е от решаващо значение. Терапията трябва да бъде индивидуална за всеки пациент, който е желателно да бъде обсъден от мултидисциплинарна екип, сред който да са радиолози и патолози, които да потвърдят диагнозата, а също и хирурзи и онколози и всички заедно да решат най-добрия курс на лечение.
Когато саркомът е локализиран и не се е разпространил в други части от тялото, оперативното лечение е опция и често основна стъпка в терапията. Хирургът онколог, специалист в областта на заболяването, преценява техническите аспекти за извършване на безопасно отстраняване на тумора или резекция, с разбиране на възможното поведение на саркома, което може на доведе до промяна на оперативния подход.
В някои случаи може да има полза от лъчетерапия или химиотерапия преди или след оперативното лечение. За някои типове саркома, специфични таргетни лекарствени терапии могат да са по-подходящи от химиотерапията. Онкологът, който специализира в тази област може да обсъди тези възможности и да насочи към клинично проучване, когато е подходящо.
Със сложността в диагностичен и лечебен план, пациентът се насърчава да поеме активна роля в грижите си. Достигането до специалист в областта и мултидисциплинарния екип е важна първа стъпка. Множество проучвания показват подобрена преживяемост на пациентите, когато се лекуват от специалист, поради сложността на рядкото заболяване.
Въпреки че големия брой пациенти често се използва като еталон за избиране на специалист, има и други фактори като отдадеността му към саркома и активен принос в областта ( с изследвания и клинични проучвания), които също трябва да бъдат взети предвид. Пациентът може да улесни и направи по-ефективна консултацията като разполага с подходяща и организирана документация. За поставяне на диагноза, това може да включва резултати и изображения от радиологични изследвания, доклади от патолози, а в някои случаи и действителните тъканни проби и парафинови блокчета, които могат да бъдат използвани за повторен преглед от специалист патолог в сферата на саркома. За пациенти, които са с предишно лечение, оперативните доклади от хирурга и документацията от онколози и радиолози са полезни, а също и кратко описание на прилаганата досега терапия.
В заключение, саркома е агресивен вид рак. Въпреки че има изключения, за повечето пациенти може да бъде смъртоносен. Рядкостта на заболяването, липсата на познания в сферата и в някои случаи неподходящото лечение в началото от неспециалист, влошават ситуацията.
И така, защо саркома?
Защото дори в сенките на общественото здравеопазване на по-често срещаните видове ракови заболявания, за малкото, но силни пациенти, борещи се със саркома, ние сме длъжни да разпространим осведомеността и със специализирани грижи да постигнем възможно най-добри резултати.
Източник:
Sarcoma Deserves More Attention in the Spotlight
July 20, 2022
William Tseng, MD
Sarcoma Deserves More Attention in the Spotlight (curetoday.com)
