Виктор

Viktor

..преди една година…

Вики е моето единствено дете, моята сбъдната мечта, моят свят, смисълът в живота ми – той е живота ми! Много пъти се разпадах и отново се събирах, парче по парче…заради Вики…

Всичко започна без симптоми, без предизвестие. От едно – „Мамо,нещо ме боли крачето“. Около седмица Вики пи обезболяващи и ходи на физиотерапия. След като не получи облекчение, ни посъветваха да направим ЯМР. Някак си усещах, че нещо не е наред… Без да губим време, на 04.01.21г.,направихме образното изследване. И започна кошмара…

ОСТЕОСАРКОМ

Молих се на всичко видимо и невидимо да е грешка! Но уви, не беше…

Дотук Вики измина дълъг, страшен, жесток път. Никое дете не заслужава да преживее това! Никой родител не трябва да е безпомощен пред болките на детето си! Страшно е!

След направената биопсия се потвърди диагнозата. Започнахме предоперативна химиотерапия, тук в България. Минахме няколко курса. Оказа се,че вече има разсейки в белите дробове. Планът беше да се намали размера на тумора в крачето и да се премахне, като се постави изкуствена протеза. Дотогава все още вярвахме…надявахме се… Докато не чухме – АМПУТАЦИЯ. Съобщена без човешки емоции. Още ми е трудно да се връщам в онзи период. Но не това има значение. А ВИКИ! Едно дете, тогава на 15г., пълно с мечти, желания, стремежи, пълно с живот… Отказах ампутация. Беше ми обяснено, че така ще се избегнат разсейки по тялото. Но той вече имаше в белите дробове…“Какви са вариантите за лечение?“

Дано никой, никога не чува… „Докато изкара…“ СТРАШНО Е!…

От отказа на НЗОК разбрахме, че и ампутацията е лечение у нас.

Така стигнахме до Турция. Там оперираха – 25.06.21г. – крачето на Вики. Сложна, тежка операция – седем часа. Спасиха крачето на Вики, премахнаха тумора, поставиха изкуствена става. Все още се „учи“да ходи. След операцията, продължихме с химиотерапии за разсейките в белите дробове. Самият характер на тумора е много променлив. Налагаше се да променят подхода на лечението няколко пъти.

Да ви кажа, че Вики е смел и се справя – ще ви излъжа. Та той още е дете… Но няма избор! Или, всъщност има – той вярва, и е решен да се бори! Справя се! И то, удивително! Моето дете!

Сега му предстоят поредните изпитания! Две операции на белите дробове. Страшно е да гледаш страданията на детето си, да не можеш да отнемеш болката! Как да обясниш на едно изстрадало дете, че и това ще мине… Зная, че аз като родител, трябва да съм силна и за двамата, но самата аз съм смразена от страх…

След операциите,предстоят още няколко курса химиотерапии…

БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕННИ!!!