Йоана

Йоана Иванова

Здравейте, мили хора!

Ето, че настъпи момента да разкажа моята история.

Аз съм Йоана, на 18 години.

През месец Октомври 2018г. животът ми се преобърна за секунди. Едва 15 годишна се сблъсках с ударите на живота, а именно, че имам онкологично заболяване, Сарком на Юинг.

Туморът беше на ръката ми. Е така от нищото, започна да ме боли ръката, предимно вечер. Ходехме на лекар и винаги ми казваха, че ми няма нищо, че е пренатоварен нерв от писане в училище. Един ден както се прибирах от училище, разбрах, че един много скъп за мен човек е починал от рак. За мен това беше голям шок, а на следващия ден ми се поду ръката.

След като не ни даваха направления, ние тръгнахме сами да си плащаме за изследванията. Направихме кръвни и рентгенова снимка. На снимката излезе, че има някакво изменение, но не знаеха на какво се дължи. Поискахме от ортопеда да ни направят ЯМР . След 10 дни бях одобрена, и направихме ЯМР. Казаха, съмнения за Сарком на Юинг. Аз, разбира се до този момент не знаех какво означава това, но виждах страха и ужаса в очите на моите родители.

И така в ровене и мислене, от къде и как да започнем с моето лечение, във фейсбук се появи реклама, че световноизвестен турски професор Харзем Йозгер, ще прави консултации на 18.10.18г. в болница Токуда, София. Без много да му мислим си запазихме час и така се запознах с най-великия човек, моето спасение. При първоначалният преглед той потвърди диагнозата, нямах разсейки, бяхме го хванали в самото начало. От както го видях, разбрах че това е професора, който ще ми помогне. Излъчваше толкова много доброта и любов. Доверих му се напълно. Каза, че трябва да се направи биопсия на тумора и от костния мозък, и така на 26.10.18 бях в Турция за биопсия.

Взеха ми биопсия с една много тънка игла, без упойки и рязане. Изчакахме резултатите от хистологията, и ми беше назначено лечение.  6 химии преди операция, 28 лъчетерапии, операция и 12 химии след операция. Минах през 18 много тежки химии. Отслабнах с около 10 кг, но се държах за да давам сили и на семейството ми. Не се предадох никога. Минаваха секунди, минути, часове, месеци, година и половина, аз не спирах да се моля на Господ да ми дава сили и най-вече много здраве. На 26.01.2020г. свърши този ад. Близо две години се молех за това да чуя ТИ ВЕЧЕ СИ ЗДРАВА.

Започнах да ходя на прегледи през 3 месеца за белите дробове и на 6 месеца за ЯМР.

И така близо година и половина. На 26.05.2021г. на един от контролните ми прегледи отново чух, че имам новообразование, но този път в костта на черепа. Само ден след абитуриентския ми бал ми взеха биопсия, адът за мен се завърна, но аз продължавах напред, въпреки всичко.

Последва лечение с Кибер нож за стопяване на тумора, пет фракции. Месец след това започнаха изтощителни химиотерапии, които бяха назначени – 6 на брой. Няма да ви казвам, колко зле се чувствах, бях станала 34 кг, но за миг не си позволих да се отчайвам. Борех се с всички сили, заради всички които ме обичат и обичам, а те не са малко. На 21.09.2021г. последва операция на главата за пълното премахване на тумора. На 28.10.2021г. аз за втори път излезнах победител от тази битка.

 И така още няколко месеца щастие, докато не започнаха болките в кръста, в началото много леки. В средата на Март тази година – 2022, почувствах леки болки в кръста, които с течение на времето започваха да се увеличават и слизат в задната част по целият ми крак. Отидохме на лекар. Казаха ишиас, започна се едно ходене по мъките, лечение което не даде никакъв резултат.

На 12.04.22г. тръгнахме отново за Турция.  Направиха ЯМР. Аз за трети път се срещнах очи в очи със смъртта. Този път туморът беше в сакрума и илиачната кост. За момент изгубих всякаква надежда, но си казах, че нямам право да се отказвам. По-силна съм от тази гад и ще я победя. Последваха още 10 лъчетерапии на сакрума и 3 лъчетерапии на илячната кост. За сега съм на лечение само с химия на хапчета – Вотриент.

В момента туморът се е смалил драстично, което означава че лечението действа. Най-важно в такива моменти, колкото и трудно да звучи, е човек никога да не губи вяра и надежда. Това е, което крепи човешкия дух. Предадеш ли се всичко отива по дяволите. Разбираш, че единственото нещо което има значение е това да бъдеш здрав. Трябва човек да вярва, Трябва да се бори и да иска да живее!

Моята борба продължава, но по пътя изгубих много мои близки, които искрено обичах и ще останат завинаги в сърцето ми! Бъдете здрави!❤️